Асан Абишев отказал жилище, за да играе в „Етър”
Асенси играл до Начко Михайлов срещу „Кьолн”, изпратили го с диня.

 

Асан Абишев си остава един от най-обичаните футболисти от „черно-бялата” публика. Асенси си спечили завинаги място в сърцата на феновете не само с виртуозните изпълнения , или пък заради рекордите, които му принадлежат. Самобитният талант от Писарево бе рядко срещан мъжкар, както на терена, така и извън него.Десетки пъти е стискал зъби и е излизал на обезболяващи инжекции, за да вдига публиката с фамозните си попадения. Днес, рекордьорът на „Локомотив” по участия и голове в „Б” група, e встрани от любимата игра. Върти квартална кръчма и смесен магазин в родното село. Случайно или не, но в нито един от обектите му няма календари, постери или снимки, които да напомнят за славното  минало. Все пак си мисля, че този дребен бизнес е завъртял с пари от футбола. Ами, от футбола, добре, че бяха синовете. Двамата работят в Амстердам., директен е преквалифициралият се по неволя в кръчмар Абишев.Не мога да се сетя за по-подходящ пример, кагато говорим за самоук футболен талант. Той е привикан на 16 години на градския стадион в Горна Оряховица. Дотогава никой не му е показвал как да рита и борави с топката. Мълвата за бразилската му техника  бързо се разнася в региона. Треньорите Върбанов и Кушев искат да го пробват в „Локомотив”, най-настоятелен е администраторът  Никола Марков. Няма спор, че природата е надарила щедро Асан, но той притежава и волята, и усърдието да се наложи в мъжкия отбор на локомотивци. Пътят към основния състав минава през почти задължителния за всеки новобранец по онова време стаж в „Железничар”. Абишев бързо се налага като водеща фигура в тима на „Локомотив”. Вероятно е позабравен и фактът, че Асенси стига до шампионския отбор на столичния му съименик. Той е привлечен в звездния състав на „Локомотив” от Васил Методиев-Шпайдела. Скромният младеж от Писарево попада в компанията на Атанас Михайлов-Начко, Ангел Колев, Ради Здравков, Бойчо Величков, Румен Горанов. Левият атакуващ халф записва паметни мачове в турнира за КЕШ срещу датския „Одензе” и „Кьолн”. Асан Абишев играе в  13 от общо 15 шампионатни мача за софийското „Локо” през есента на 1978г. Изненадващо изгравящата звезда си тръгва от столицата на полусезона, за да се прибере на село. Формалният повод е, че иска да сключи граждански брак и да се задоми. Отрича да е бил потискан и изолиран от нафуканите футболисти на столичния гранд.Пази жив спомена от партньорството си с незабравимия Атанас Михайлов.
Начко беше уникален футболист и голям мозък, впечатлен е Асенси. За престоя му в славния столичен отбор му напомня бронзовия медал, който по-късно му изпращат за третото място в първенството на сезона 1978/79г. Абишев буквално е незаменим за горнооряховското „Локо” през 80-те години. Във втория ешелон изиграва близо 400 мача и нанизва 90 попадения, които изглеждат недостижими. Сигурно головите му асистенции са два пъти повече. Спомням си, че и аз имах пръст в онези пет гола на Бончо Генчев срещу шампиона „Берое”, които го изстреляха към големия футбол, шегува се лявото крило на „Локо”. Рецептата за специалитета му от свободни удари звучи почти тривиално. Оставахме по два часа с треньора Петър Шатров, за да ги тренираме. Още си спомням как разпъваше едни въжета, които трябваше да прехвърлям. Треньорът не се щадаше и дори ми гонеше топките, спомня си голаджията. Петър Шатров му лепва  и прозвищито Парния чук заради поразяващия ляв крак, който притежава. Талантът на Асан Абишев изригва с пълната си сила на световното първенство за железничари в Кошице. Горнооряховският тим е изпратен „на пожар”, след като по-титулуваният „Локомотив” /Сф/ отказва участие в последния момент. Провинциалният отбор не само, че не се излага, но се превръща в приятната изненада на турнира. „Локо” стига до малкия финал и четвъртото място. Голямата звезда е Асан Абишев, който става голмайстор на първенството. Паметни ще останат двата му гола при историческото равенството /2:2/ срещу московския колос „Локомотив”.  Футболистът сам определя „Етър” като най-големия му дразнител у нас. Местните дербита се коментират със седмици, а снарядите,изстрелвани от  Абишев, сигурно са стряскали и в сънищата вратарите на вечния съперник.
-Няма да забравя един мач с „Етър”, когато се бореха за „А” група. Набутах им два гола, бихме с 4:1 и избутахме „Академик” към елита, оживява се любимецът на няколко поколения горнооряховчани. Асан Абишев е привърженик на изпитаната максима „ Бий, за да те уважават”. Сигурно и затова дълги години е трансферна цел №1 в списъка на повечето треньори на „виолетовите”. Партийният лидер Николай Панайотов лично се ангажира да уреди привличането му на „Ивайло”, но и той удря на камък. Абишев не се навива да измени на любимия отбор. Не са в състояние да го убедят и обещанията за жилище във Велико Търново, нито пък офертата за пет бона в брой, които изглеждат достатъчно съблазнителни предложения за онези години. Асан Абишев прави и едно доста смразяващо разкритие. „Локо” на няколко пъти е трябвало  да отстъпи пред „Етър” след инструкция от Окръжния комитет на партията.
Да откажеш лошо, да не играеш още по-лошо, връщата лентата назад футболистът, който не пази особено топли чувства към тоталитарния режим. Възродителният процес не го подминава и е преименуван на Асен Велинов.
Е, поне публиката често сакндираше Асенси, така че свикнах бързо,  поглежда философски на иначе обидната ситуация . Той влиза и играе в „А” група вече попреминал зенита си, но това не му пречи да отбележи безценни голове за утвърждаването на „Локо” в групата на майсторите. Едва ли има привърженик на раираните, които да не споменава с възхищение  ювелирното му попадение от фал за драматичната победа с 3:2 над столичния „Локомотив”. Асан Абишев спира с футбола на 33 години. „ Пенсиониран” е  от свой бивш съотборник който поема треньорския пост и  набързо се опитва да изчисти повечето авторитети в  отбора. Прощалният мач на ембеламитичния футболист трябва да е срещу „Левски”. „Сините” идват в пълния си блясък, в състава им личат имената на Сираков, Искренов, Велев. Стадион „Димитър Дюлгеров” пращи по шевовете, повече от 20 000 зрители скандират името на Абишев. Скромно, но мило тържество предшества двубоя. „Виновникът” е засипан с подаръци, но най-нестандартният е огромна, десет килограмова диня, изпратена от земеделската кооперация в Писарево. Асенси слиза от сцената със смесени чувства, защото празникът му е помрачен от изхода на мача. Той не записва нито една игрова минута, а „Локо” губи с 0:2.

Всяка следваща поява на Асан Абишев на градския стадион в Горна Оряховица се превръща в събитие. Макар и доста понаедпрял, но ветеранът не пропусна да се разпише и в бенефиса на Ивайло Йорданов преди две години. Голът му отново даде повод за коментари и носталгия за изпълнителнителите от неговото поколение. Абишев е крайно разочарован от състоянието на съвременния български футбол. Симпатизира на ЦСКА, но не гледа мачовете им, даже и по телевизията.
В тия младите няма нищо, никаква стръв. Само прически и татуировки показват, махва с ръка Асан. Той се радва на почит и уважение в Писарево. Думата му се чува. Това го прави и доста ухважван от партиите, когато се зададат избори. Той обаче не крие, че е отвратен от политиците. Големци тука не са идвали от последната кампания, затънали сме в кал, хорицата нямат пари, коментира Абишев, който се е превърнал в кредитор на своите клиенти. Показва ми два големи тефтера, в които са описани вересиите.
Алкохол избягвам да давам на отложено плащане, ама без хляб не мога да ги оставя, споделя и гушва бащински малко момченце. Към седем годишния внук Асан са отправени надеждите, че фамилията Абишев скоро отново ще се споменава с респект и уважение в цялата страна.
Асенси не парадира, че е сред легендите на „Локомотив”, по простичката причина, че никой не му го оспорва.

Коментари

Добавяне на нов