Централният защитник Аврам Аврамов безспорно е най-опитният футболист в състава на „Локомотив”. 32 годишният Аврамов има общо 19 години с екипа на горнооряховския тим в различните възрастови групи. Капитанът се ползва със сериозен авторитет, както в съблекалнята, така и пред ръководството.
Авраме, как се стигна до това решение да откажете премия при евентуален успех срещу „Павликени”. Това някаква демонстрация ли е?
В никакъв случай. Поне не в порочния смисъл, който влагаме в думата демонстрация. Да, ние искаме да покажем, че парите не са определящи за изявите на „Локомотив” този сезон. Загубихме нелепо от „Ботев”/Димово/ и частично разочаровахме нашата публика, която не очакваше да сгрешим точно срещу този съперник. Но и това е част от футбола. Мисля, че си направихме необходимата равносметка. Последваха две последователни победи на чужд терен. Сега искаме да се реваншираме пред своите фенове с добра и резултатна игра. Подкрепата на публиката ни е достатъчно сериозен стимул, за да търсим победата във всеки мач. Говори се, че имате да получавате доста пари от неизплатени премии...
Бизнесмените, които подкрепят отбора поеха определен ангажимент преди гостуването в Лом и не ни подведоха. На свой ред ние ще се опитаме да върнем жеста срещу „Павликени”. Надявам се, футболната общественост да е наясно, че настоящият отбор на „Локомотив” не играе само за пари. Ние сме местни момчета, на нас ни пука, както какво се случва в града, така и във ФК”Локомотив”. Какво промени треньорът Печикамъков през последните години?
Митко е много добър психолог. Внесе така необходимото спокойствие в съблекалнята. Той е специалист, който умее да предразположи добре футболистите и да извлече максимума от тях. Не казвам, че Валентин Игнатов е лош треньор. Проблемът бе, че той искаше да прилага професионални методи при футболисти, които са с аматьорски статут. Най-важното е, че в момента е създаден отличен микроклимат. Напоследък все по-рядко попадаш в стартовия състав. Не се ли сърдиш, когато останеш на резервната скамейка?
Място за сърдене няма, не сме деца. Четири месеца се възстановявам от сериозна мускулна контузия. Лекарите ме подведоха и това доведе до усложнения. В края на миналия сезон играх срещу „Бдин”/Вд/ с пет сантиметрова разкъсване на бедрения мускул. Победихме бъдещия член на „Б” група, но аз излязох за дълго от строя. Ние сме един отбор. Кой ще играе, решава треньора. Ти вече си на 32 години, в кого виждаш твой заместник?
Да не съм пенсионер вече/Смее се/. Красен Славчев е един завършен централен защитник. Може би е един от най-добрите в групата. Антон Маринов също има прекрасни качества. Ще си позволя да му дам един приятелски съвет като по-голям. Трябва да прикзва по-малко и да говори повече с играта си на терена. Така може да постигне много. Автор: Димитър Николов
|
