|
Бащи и синове Наследници на клубни легенди пишат новата история на „Локо” Бобата Жечев се обръщал с борсуци към местните асове 1987 година ще остане със златни букви във футболната история на Горна Оряховица. Местният „Локомотив” отново пробива в „А” група след близо четвърт век отсъствие от елита. Архитект на успеха е Добромир Жечев, а отборът му е съставен почти изцяло от местни футболисти. Бобата Жечев ще определи 1987 като годината на сватбите и бебетата в отбора, спомнят си години по-късно неговите възпитаници. Горнооряховският тим няма как да се намеси пряко в борбата за „Б” група този сезон, но никой не може да отрече, че отборът изглежда и играе приятно. 20 години по-късно отново се споменават с уважение знакови фамилии за клуба като Русев, Гавазов, Илиев. Повечето от ултрасите в агитката няма как да правят сравнения със златното поколение, но бащите им сигурно още помнят изпълненията на Любомир Русев и Ценко Гавазов. Лъчезар Русев безспорно е един от най-ярките млади таланти, които се представят с успех в първия тим на „Локомотив”. Още на 17 години той е водеща фигура в халфовата линия на „черно-белите”. Русев можеше да заиграе професионален футбол преди да е навършил пълнолетие, но през лятото се размина с трансфер в „Черноморец”/Балчик/. Спря го собственият му баща Любомир Русев. -Не е готов още. Преди да почнеш да летиш, трябва да се научиш да бягаш, приземява го легендарният халф от 80-те години. Синът приема болезнено намесата на баща си. През лятото на миналата година бъдещето на „Локомотив” изглежда. Под въпрос е дали изобщо ще има мъжки отбор в първенството на Северозападната „В” група. Новакът от крайморския град е поет от доказалия се специалист Иван Кючуков, а негов асистент е Илиян Киряков. Условията за младия футболист изглеждат повече от съблазнителни. Баща му е обаче е на мнение, че му трябва още стаж и игрова подготовка в мъжкия отбор на „Локо”. Интуицията му не го подвежда. Лъчезар прави забележителен сезон, а в него вече се целят много по големи клубове от „Черноморец”/Балчик/. Любо Русев ще остане в историята на „Локомотив” като един от най-работоспособните халфове. Изключително полезен и в двете фази на игра, много борбен, хладнокръвен пред гола. Две са срещите, които няма как да забрави във футболната си кариера. В съдбоносния мач за влизане в „Б” група през 1985 срещу „Бдин” си заработва червен картон и оставя отбора си в намален състав. Хващат се гуша за гуша с Тодор Борисов. -Прегорях в желанието си за изява, залогът беше голям. Кой е предполагал, че две години по-късно ще играем в „А” група, спомня си сега Русев. За успеха си играчите получават по един цветен телевизор „Велико Търново 85”, но премиите тогава не са най-важния стимул. Паметна остава победата над „Витоша” /СФ/ през 1988 година. В състава на „сините” тогава личат имената на Борислав Михайлов, Николай Илиев, Божидар Искренов, Емил Велев-Кокала. Локото тресва бъдещият шампион пред близо 20 000 зрители на градския стадион в Горна Оряховица. Валери Ганев открива още в 5-тата минута. Нако Дойчев прави безпомощен националният вратар Михайлов за втори път в 37-та минута. Левскарите са пречупени. Силите им стигат само за почетно попадение, отбелязано от Георги Йорданов-Лямата в 86-та минута. Това е първата победа на „Локо” над столичния гранд. Любомир Русев играе пълни 90 минути и както обикновенно е със съществен принос за успеха. Няма по-голямо удоволствие от това да играеш пред пълни трибуни. Пожелавам му го и на Лъчезар, въпреки че сега ценностите са други, смята Русев-старши. Той от дете симпатизира на другия столичен гранд „ЦСКА” Любопитното е, че се разминава за малко с армейската школа, където го искат по време на военната служба. Там се ошлайфа неговият съотборник и приятел Димитър Печикамъков. Двамата делят една стая дълги години по време на лагерите, но това не може да бъде причина настоящият треньор да има по-специално отношение към Русев-младши. Лъчо има много върху какво да работи. Качествата ги има, но му трябва постоянство. Харесва ми, че от малък се научи да бъде самостояетелен и да поема отговорности, обобща Любо Русев. Той е родом свищовското село Българско Сливово и първи повлича крак към големия футбол. Ще го последват националите Сашо Ангелов и Цанко Цветанов. Любчо Русев е виновникът Сашо Ангелов да се озове в „Локомотив”/ГО/. По-късно Ангелов извежда с капитанската лента скромния горнооряховски тим до първото място в групите на „Интертото”. Любомир Русев прави опит за повторно завръщане към футбола през 1996/97 като технически директор на клуба, когато се подвизава в първенството на „Б” група. Отвратих се отношението на футболистите ни към футбола, лаконичен е за последния си професионален контакт с любимата игра Русев. Мирослав Гавазов е друга основна фигура в средната линия на „Локо”. И до днес привържениците продължават да търсят във всяко него отиграване финеса на баща му Ценко Гавазов. Във всеки случай Мирослав не от футболистите, които чакат фамилията да работи в негова полза. Отстоява мастото си със себераздаване във всеки мач. Истинско удоволствие е да се разговаря с него извън терена. С Ценко Гавазов са свързани някой от най-пикантните случки в историята на „Локомотив”. Многократно е експлоатирана и дъвкана конспирацията с укриването под ключ във ведомствената вила на „Складова техника”, само и само да го опазят от вечния съперник „Етър”. Малко известна е обаче историята с неосъществения му трансфер в „Славия”. Годината е 1981г. Ценко Гавазов отдъхва в хотелската част на зала „Н.Петров”. Малко след полунощ пристига „Волга” със столична регистрация. Слизат няколко униформени. Окроява се осанката на полк.Кожухаров, завеждащ спортната секция на „Строителни войски”. Военният е делови и конкретен. Предлага на Ценко Гавазов да заиграе в „Славия”, като в замяна ще получи офицерски чин и апартамент в „Овча купел”. Футболистът се мотивира, че не иска да загуби жилището си, което тъкмо е договорил с „Локомотив”. Полк.Кожухаров не се отказва лесно от мисията си. Догаварят бартер с тогавашния кмет Даракчиев, като Горна Оряховица трябва получи ведомствен апартамент за служебни нужди в столицата. До сделка обаче така и не се стига, а Ценко Гавазов продължава да радва с виртуозните си изпълнения публиката в Горна Оряховица. Днес, Ценко Гавазов също е встрани от любимата игра, но често може да бъде забелязан на стадиона като зрител.Категоричен е, че в този тим има потенциал за нещо по-голямо, но не необходима воля от общинското ръководство. Той също споделя, че Горна Оряховица трябва да инвестира в собствените си кадри и си припомня интересен момент от работата с Добромир Жечев. Беше след първия полусезон в „Б” група. Тъкмо бяхме приобщили в тима Тошко Арсов и Борето Илиев. Бяхме на лагер в Карнобат и Бобата прави равносметка. Той си беше голям чешит и се обръща към нас, местните тартори с думите: Не очаквах, че толкова лесно ще ги приемете, борсуци такива, смее се Ценко Гавазов. Изкуших се да питам Любо Русев има ли футболист, в който вижда себе си от силните футболни години. Очаквах, че ще спомене сина си Лъчо или Мирослав Гавазов. Цецо Илиев, без колебание отсече клубната легенда. Цветан Илиев е син на дългогодишния ръководител Младен Илиев. Той е президент, когато „Локото” записва историческата победа над „ЦСКА” в центъра на София. Единственото попадение отбелзва Вальо Игнатов. Историята показва, че „Локомотив” е бил най-силен,когато е залагал на местни футболисти, а парите не са в излишък. Сега положението е почти същото. Само, където отсъства волята за нещо по-голямо... Източик: в-к"Седмицата" Автор: Димитър Николов
|